Укрепване на защитата на правата на човека в България

EEAGrantsКато член на Съвета на Европа (СЕ) България е длъжна законодателството и практиката й да отговарят на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), да не допуска нарушения на основните права и свободи, гарантирани от ЕКПЧ, и да изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу нея, вкл. като приеме нужните промени в националното законодателство и практика, за да не допуска повтарящи се нарушения в бъдеще. Изпълнението на тези задължения е от значение за гарантирането на човешките права и свободи на национално ниво. Претоварването на ЕСПЧ с жалби срещу България е резултат от липсата на последователна воля и систематични усилия за отстраняване на съществуващите проблеми. Опитите през последните години за повишаване на ефективността на предвидения от ЕКПЧ защитен механизъм показаха, че това е възможно само чрез предприемане на ефективни действия от страна на държавите членки да осигурят в националните си правни системи минималните гаранции за основните права и свободи, предвидени в Конвенцията.

От присъединяването на България към СЕ през 1992 г. до момента са постигнати ред положителни промени, но съществуват още много проблеми. За съжаление процесът на защита на правата на човека и основните свободи в България е все още нестабилен и в действията на националните власти проличава незадоволително разбиране и прилагане на ЕКПЧ като част от вътрешното право и недостатъчно познаване на практиката на ЕСПЧ по дела срещу България, а още по-малко по дела срещу други държави. Не са редки случаите, в които актовете и действията на властите, които засягат човешки права, водят до намаляване на съществуващи гаранции за защитата им или дори създават пряка заплаха за някои основни права. В тази светлина инициативите на Министерството на правосъдието (МП) да извърши преглед на националното законодателство и практика за съответствието им с изискванията на ЕКПЧ следва да бъдат приветствани горещо. Това обаче не е достатъчно за съобразяването на българското законодателство и практика с Конвенцията, тъй като обхватът на този преглед е ограничен до приетите и влезли в сила нормативни актове (НА). Той не предвижда текущ мониторинг на проектите и на предложенията за промени на законови и подзаконови НА. И Законът за НА налага задължение за проверка на съответствието на проектите за НА с правото на Европейския съюз (ЕС), но не и с ЕКПЧ. Така се отваря вратата за създаване на нови проблеми, за които ще трябва да се търси решение в бъдеще.

Практиката на българските съдилища също разкрива проблеми по отношение на изпълнението на изискванията на ЕКПЧ и в частност по отношение на гарантирането на правото на достъп до съд и правото на ефективно вътрешноправно средство за защита. Въпреки постигнатия значителен напредък, българските съдилища все още срещат затруднения при прякото прилагане на Конвенцията по разглежданите от тях дела и много съдебни актове разкриват непознаване и неприлагане на принципите, изведени в практиката на ЕСПЧ. Следва да се подчертае също, че на проведената през 2010 г. в Интерлакен междуправителствена среща за бъдещето на ЕСПЧ страната ни пое ангажимент да следи и взима предвид в местния правов ред решенията на ЕСПЧ срещу други държави, които поставят аналогични проблеми. До днес няма данни България да предвижда (а още по-малко да е предприела) адекватни мерки за изпълнение на този ангажимент. Също така, въпреки че Комитетът на министрите на СЕ препоръчва държавите да осигурят обучение по ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ като компонент на единния основен учебен план по право и допълнително като избираем предмет (Препоръка Rec(2004)4), в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ те не са включени самостоятелно нито в задължителните, нито в избираемите учебни дисциплини и не е предвидено задължение за преподаването им в програмите на другите учебни дисциплини. Това е оставено на волята на висшите училища. В резултат от прилагането на проектните мерки ще бъдат повишени съзнанието и практическите познания на целевите групи във връзка с необходимостта от продължаващо съобразяване на нормативните и съдебните актове с конституционните и международни стандарти и с актуалната практика на международните съдилища в сферата на правата на човека. Капацитетът на неправителствения сектор ще бъде предоставен за осигуряване на информационната и експертна основа при взимането наважни за правата на човека решения (като подготовка на НА, постановяване на тълкувателни решения, изготвяне на обучителни програми и пр.), което ще спомогне за трайно установяване на стандартите за човешките права в страната ни. Ще бъде подобрена съдебната практика в областта, което от една страна ще доведе до повишаване на гаранциите за човешките права, а от друга неминуемо ще допринесе за подобряване качеството на приеманите подзаконови НА, а чрез Конституционния съд (КС) – и на законите. Ще се повиши информираността за решенията на ЕСПЧ срещу други държави, които поставят проблеми, сходни на съществуващите в България, а това ще допринесе за разрешаването им преди да се е стигнало до подобни осъдителни решения и срещу страната ни. Ще се съдейства за преодоляването на дефицити в образованието и професионалното обучение по правата на човека, което ще допринесе за усъвършенстването им, а оттам и за по-добрата информираност за правата на човека и по-ефективната им защита.

Като конкретен израз на желаната промяна, в рамките на проекта планираме постигането на следните резултати:
Идентифицирани проблеми в новоприети НА и в проекти за приемане или изменяне на НА, които водят или могат да доведат до нарушаване на правата на човека, чрез текущо наблюдение на нормотворческия процес; оказано съдействие и въздействие за избягване на нарушенията и за постановяване на съобразни със стандартите за правата на човека тълкувателни и конституционни решения, чрез изготвени и предоставени на становища относно съответствието на конкретните актове с тези стандарти; обсъдени и/или приети от съответните органи аргументи в становищата.
Оказано въздействие за промяна на НА и съдебна практика, нарушаващи правата на човека чрез воденето на стратегически дела; обсъдена и/или приета от съдилищата защитавана теза; практически изпробвани и приложени констатации, направени при мониторинга на нормативната дейност.
Оказано съдействие за информираността на целевите групи чрез издаване на месечен електронен бюлетин с резюмета на нови решения на ЕСПЧ и СЕС в областта на човешките права и тяхното анотиране и каталогизиране.
Установена реална картина на начина и качеството на преподаването на материята във висшите училища и други форми на обучение на магистрати, адвокати, полицаи и служители в пенитенциарните заведения, идентифициране на дефицити. Оказано съдействие и въздействие за усъвършенстване на образованието по правата на човека в България чрез сравнителен анализ на преподаването им, вкл. в други европейски държави, който да спомогне да се откроят и възприемат добри практики. Като краен резултат очакваме да спомогнем за ефективно прилагане на стандартите на Конституцията, ЕКПЧ и Хартата на основните права на ЕС в законодателството и практиката в страната, а от там и за по-ефективна защита на правата на човека на национално ниво и намаляване броя на осъдителните решения на ЕСПЧ срещу България. Проектът ще допринесе за постигане на основната цел на програмата чрез изпълнение на специфичните си цели – популяризиране и защита на основните човешки права и повишаване на информираността за правата на гражданите, а оттам и на основната си цел насърчаване на демократичните ценности, вкл. защитата на правата на човека. За постигане на тези цели проектът възприема комплексен подход, състоящ се в многостранно адресиране на идентифицираните проблеми чрез четири групи дейности, които взаимно се допълват и подсилват общия принос на проекта за укрепване на гаранциите за правата на човека в България.

Резултатите от тези дейности са в състояние да постигнат специфичните цели на проекта:
Изготвените въз основа на мониторинга и предоставени на властите становища ще предоставят информация и ще оказват натиск за съобразяване на гаранциите на ЕКПЧ в приеманите актове и оттам за защита на основните права и свободи.
Водените стратегически дела пред български съдилища или ЕСПЧ ще окажат въздействие върху националната нормативна уредба и адекватното прилагане на Конституцията и относимите международни актове от българските съдилища.
Текущото своевременно информиране на български език за най-новите важни решения на ЕСПЧ и СЕС срещу други държави и за всички постановени през периода решения срещу България ще повишат информираността за правата на гражданите и ще съдействат за по-ефективната им защита.
Установяването на дефицити в обучението по правата на човека в България и предоставянето на сравнителен анализ и добри практики ще способстват за осигуряване на адекватно обучение и така ще допринесат за повишаване на информираността и по-добра защита за правата на гражданите.

За постигане на изброените резултати предвиждаме:

  1. Текущ мониторинг на проектите за НА, на новоприетите НА, предложенията за тълкувателни решения, исканията до КС, както и новоприетите актове на ЕС, които касаят човешките права, в т.ч. директивите, които България следва да транспонира; идентифициране на проблеми и изготвяне и представяне на 18 становища за съответствие с Конституцията, ЕКПЧ, Хартата на основните права и други относими актове на ЕС.
  2. Водене на 10-15 стратегически дела пред българските съдилища и/или ЕСПЧ, с които да се атакуват структурни проблеми на националната нормативна уредба и практика в сферата на основните права и свободи, да се изпробва прилагането на нови нормативни разпоредби, да се стимулира прякото прилагане на Конституцията и международните актове от българските съдилища.
  3. Подготовка и издаване на ежемесечен електронен бюлетин със значими за българската действителност решения на ЕСПЧ и СЕС; текущо обновяване на нарочен каталог с анотации на резюмираните в бюлетина решения, подредени по конкретни теми, за улесняване на търсенето.
  4. Проучване на начина и качеството на обучението по правата на човека в относимите български висши училища и други форми на обучение на магистратите, адвокатите, полицията и пенитенциарните служители; сравнителен анализ на преподаването в други европейски страни; обсъждането им от непосредствено ангажираните в преподаване на правата на човека на кръгла маса и отправяне на препоръки към компетентните власти.
  5. Осигуряване на публичност и визуализация на проекта чрез създаване на предназначена за него уебстраница и провеждане на заключителна конференция за представяне и обсъждане на резултатите от изпълнението му.